Не искаше да го вижда никога повече.
Искаше да остане само далечен спомен, който понякога да се завръща…да сграбчева сърцето ѝ и да напомня за миналото. За грешките. Усмивките. Сълзите. Надеждите. Болките и трепета в душата ѝ.
Не искаше да го среща. Предпочиташе да изживее живота си без да види красивите му пъстри очи, които олицетворяваха целият ѝ свят. Очи, които отразяваха най-светлите кътчета на душата ѝ. Предпочиташе да пропусне всичко, което той можеше да ѝ предложи, с цената на това да съхрани себе си и достойнството си.
Не искаше да го вижда никога повече… а всеки път, когато излизаше се надяваше, че случайността дебне от ъгъла и че точно днес е денят, когато ще реши да ги срещне отново…
-Утопия-