utopia

Тишината ме притисна и ми стана някак истински самотно. Тогава Ти измислих име и излязох да те търся. Видях те как си тръгваш… Чакаше ли ме Любов? Прости ми! Заблудих се,  че дошла си с Него! -Утопия-

Събуди се и сякаш се роди наново. Беше оставила Него и всичко в миналото, във вчерашния ден. Не осъзнаваше как се беше случило, но усещаше, че вече има сила да посрещне бъдещето, което идваше към нея. Беше уверена, че то ѝ носи нещо по-добро. Спомни си, че този който бяга, винаги среща този, който чака …

Ако и двамата бягат как биха могли да се срещнат? Read More »

Прибра се. Тъкмо се беше стъмнило, но тя не забеляза, защото мракът вече тегнеше в нейната душа. Легна на огромния креват. Дупката във възглавницата до нея събуждаше още по-болезнени емоции.  Знаеше, че никога повече няма да сподели завивките си с него. Че вероятно до края на живота ѝ споменът за неговото присъствие ще се настанява …

Защото нещата, които ще пазим винаги, са тези, които нямаме… Read More »

Беше горещ летен ден. От тези, когато всичко е толкова осветено и огрято от слънцето, че единствената вероятност е да избухне пожар. Такъв беше и денят на Утопия. Тя не предполагаше, че на пръв поглед този спокоен ден ще опожари щастието в сърцето ѝ и димът ще се разлее в душата ѝ. Нищо не предвещаваше …

Там, където предишното ѝ аз беше осъдено…на смърт! Read More »

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… -Утопия-

Не искаше да го вижда никога повече. Искаше да остане само далечен спомен, който понякога да се завръща…да сграбчева сърцето ѝ и да напомня за миналото. За грешките. Усмивките. Сълзите. Надеждите. Болките и трепета в душата ѝ. Не искаше да го среща. Предпочиташе да изживее живота си без да види красивите му пъстри очи, които …

А дали случайността дебнеше от ъгъла? Read More »

Нощ е!  Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи.  Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам.  Душата ми е вледенена, а тялото ми отдавна спря да усеща…  Годините на болка, разочарования, предателства и съмнения го научиха, че чувствата само разголват душата и отслабват характера!   Тихо е! …

Нощ е! Read More »

  Дни, когато няма кой да заплаче с теб и небето съпричастно с бурята, която бушува в твоята душа… проплаква! -Утопия-