Не искаше да го вижда никога повече. Искаше да остане само далечен спомен, който понякога да се завръща…да сграбчева сърцето ѝ и да напомня за миналото. За грешките. Усмивките. Сълзите. Надеждите. Болките и трепета в душата ѝ. Не искаше да го среща. Предпочиташе да изживее живота си без да види красивите му пъстри очи, които …
Нощ е! Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи. Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам. Душата ми е вледенена, а тялото ми отдавна спря да усеща… Годините на болка, разочарования, предателства и съмнения го научиха, че чувствата само разголват душата и отслабват характера! Тихо е! …
Дни, когато няма кой да заплаче с теб и небето съпричастно с бурята, която бушува в твоята душа… проплаква! -Утопия-