| Снимка: https://www.pinterest.com/pin/394205773614465708/ |
Аз често плача.
Потапям болката и спомените си в сълзи.
Прочиствам си душата.
Липсата ти като черен облак
е надвиснала в деня ми.
Като вятъра премина през
живота.
Помете всичко –
не остана смисъл в настоящето.
За бъдещето сила не остана.
Имам само шепа спомени-
въглища, които всеки ден догарят
във душата ми.
Миналото като нож
пронизва ме в сърцето.
Всичко давам, за да те прегърна –
да накарам времето да спре за нас.
Мисълта за теб така боли,
когато знам, че животът твърде
рано се отказа.
Аз често плача
и се моля на живота да те съживи.
-Утопия-