Седяха на брега на морето и се взираха в далечината…
Всичко наоколо отразяваше тях двамата и това, което имаше помежду им.
Пред тях се откриваше хоризонт… напомнящ безкрайност.
Вълните бурно се разбиваха на няколко метра от сушата и после водата нежно си проправяше път към пясъка, където морската стихия се сливаше с брега… нещо, като целувка, която ги свързваше във вечност.
Вятърът нежно галеше косите ѝ, напомняйки за неговия допир и грижа.
Гларусите, плавно, се рееха в небесата- вероятно отразяваха начина, по който се чувстваше тя-когато беше около него-свободна и безгрижна.
Пясъкът под краката им беше обсипан с миди- песъчинки, които се докосваха в безкрая- една по една бяха нищо, а струпани една до друга им даваха опора, на която да стоят.
Седяха на брега на морето… съзерцаваха величието на природата… несъзнавайки, че всъщност тя отразяваше това, което се случваше помежду им…
Беше любов…
–Утопия–