Беше спомен…
От тези, дето те болят.
Спомен, който те връхлита в три часа следобед.
Заварва те неподготвен.
Спокойно си се отпуснал на пейката в парка, а слънцето, нежно, гали разсъблеченото ти тяло- сякаш знае какво идва и се опитва да отнеме част от болката… която върви към теб, от алеята на миналото…
Наслаждаваш се на песента на птиците и имаш усещането, че времето е спряло…
…момент, в който миналото дебне. Чака най-подходящия момент, за да ти прати своя вестоносец… споменът от миналото.
Този, дето винаги боли!
–Утопия–