И небето плаче
събира всички неизплакани сълзи
и ги връща на земята.
Болката е само миг
липсата ти вечна.
Каня те във моя свят,
пълен е със спомени.
За бъдещето сила не остана.
Птиците тъгуват,
усещам го в гласа им.
Пролетта изгуби цветовете
Сънувам със отворени очи
изгубвам се в кошмар.
И небето плаче,
дъждът погалва нашите сълзи.
Дните с теб не стигат.
Ела за още малко… остани.
–Утопия–