Беше минала почти една година. Както винаги в сряда, минаваше покрай тяхното кафене. През последните месеци избягваше да гледа в тази посока и всеки път започваше да крачи по-бързо… сякаш се страхуваше миналото да не я застигне. Страхуваше се да не я сполети споменът за Него.
Но днес беше различен ден! Дали пък промяната не беше в нея? Дали тя не беше вече друга?
Погледна към отворената врата, която я подканваше да влезне. И тя не можа да откаже! Не и този път. Беше там! Масата, на която бяха седяли за последен път.
Дръпна стола. Седна и започна да чака. Така, както го чакаше в миналото. Разликата беше, че преди той рано или късно идваше, поглеждаше я и докосваше ръката ѝ. А тя беше безсилна.Давеше се в пъстрите му, дълбоки очи. Изгубваше се в тях.
А днес, дори и случайността да го доведеше, той нямаше да остане…и тя щеше да се удави отново… в болката, която се разливаше в душата ѝ…
–Утопия–