Дъждовен ден…
Гледам как капките дъжд се спускат от небето и се разбиват върху прозореца.
Казват, че денят бил лош и мрачен… а аз нищо лошо не виждам в това да вали.
Капките се надбягват навън и сякаш при допира си със земята, докосват душата ми- като пръсти, които нежно докосват струните в душата ми- допир, който създава мелодията, която върви, като фон на днешния ми ден.
Ах, да- мелодията! Понякога ти се струва, че душата вие от болка, а друг път пее от щастие.
Но с какво ми е виновен дъждът…
То всичко идва от душата…
Дъждовното време само го изважда наяве!
–Утопия–