В дни, като днешния, винаги се чудя дали не е по-добре да си сам. Но какво ще рече да си сам? Ти винаги си сам, дори когато си сред хора. Всички идват, минават през живота ти и си заминават. Оставят след себе си само погром и следи, които дълго болят в душата ти.
В дни, като днешния, присъствието на другите кара душата ми да гладува още повече. Присъствието им, сякаш, подчертава моята недостатъчност. Всяко тяхно действие или дума, отразяват недостатъците ми – придават им форма и ги въплащават в тела.Правят борбата ми с тях още по-ожесточена. Вдъхват им живот, а после си тръгват.
Оставаме Аз и моята недостатъчност!
Толкова много ми липсва, че това, което ми остана, не ми стига, за да се справя с нея!
Вечер винаги си лягаме заедно, а сутрин винаги се буди до мен и ме очаква… за да започнем борбата отново.
–Утопия–