Понякога се разпадам на парченца.
Усещам как нещо в мен се счупва
… и боли.
Отвън съм цяла, а отвътре
Всичко в мен кърви.
Душата ми е в плен.
Недостатъчност, която ме пронизва.
Искам да избягам, а стоя.
Не ми остава друго.
Ровя в себе си и се подреждам.
Събирам късчета от спомени
И ги залепям с болка.
За миг съм цяла.
После нещо ме пронизва.
Чупи се и пак боли.
–Утопия–