И пак боли…
Когато ме попиташ от какво – не знам.
Само знам, че нещо все ми натежава.
И в мигове, когато съм сама,
Силата ми се пропуква.
Сълзи се стичат през очите.
И аз отчаяно се моля да я разбера –
Болката, която ме връхлита.
Не искам да повярвам, че е моя.
Миналото го изстрадах. Нищо друго не остана.
Въпреки това, силно ме боли.
Изплаквам хиляди животи.
Така тежи –
Когато сетивата ти попиват
Чуждата тъга.
Душата ми е бездна.
В мене зее празнота.
И всеки ден изливам чувствата си в нея.
Сълзи се стичат. Пак боли.
Болка ме връхлита.
И днес ще пиша –
В отчаян опит да я разбера.
–Утопия–