Понякога човек има нужда от болка. Само през погледа прозиращ зад сълзите, ставаш малко по-осъзнат. Съзерцаваш тишината на собствената си разруха и само тогава си толкова ниско, че можеш да видиш как гълъбът пристъпва; как хората забързано се разминават – всеки потопен в себе си и своя свят. Само тогава напускаш очертанията на себе си и си никой и нищо… част от всичко. Най-вече, когато те боли.
–Утопия–