Лекувам се от едно минало дето все боли.
Лежа на една пейка и се чудя дали Той е обезболяващото, което ще притъпи болката за малко, а после ще си отиде… като всички други и ще ме остави да се боря с неизлекуваните рани. Да живея с белезите, дето все ми натякват това, което не искам да помня.
Дали ще е обезболяващото, което временно притъпява болката или ще е лекарството, което ще ме излекува от миналото и ще ме отведе в едно, различно, настояще.
Ще почакам и ще разбера…
До тогава… лекувам едно минало дето все боли!
Някой има ли обезболяващо?
–Утопия–