Любовта ми агонизира. Напивам я с лъжи. Стене, впила нокти във сърцето ми. Боли.
Любовта ми беше крехка. Поддържаше живота си с мечти.
Делникът ги стъпка всичките. Остави само няколко следи – да напомнят за това, което беше и да натякват за това, което ще боли.
Любовта не може да върви сама – трябват ѝ преплетените длани.
Предадена любов не се завръща – оставя само своите следи.
И дълго след това във късна вечер,
Когато всичко спи, един прозорец свети в тъмното,
А някой вътре ще събира, парченцата на грохналите си мечти.
–Утопия–