Есента ми е по мярка
Отразява всеки цвят в душата
Ноември е, а аз те чакам
Надеждата ми е като листо –
Всеки миг ще полети надолу
Ровя се из спомени
Прегърнали са болката ми
И я държат във плен
Усещам как се настанява бавно в мен.
Ноември е, а аз те чакам
Събирам пожълтелите листа
В душата ми отдавна спря да бъде есен
След теб е вечна зима
Преоблечена във самота
Посягам да изтрия любовта си
А тя ме моли да я пощадя –
Че нищо друго не остана да я пази.
Една илюзия, която храня с чувства.
Излишна съм в живота си
Не мога да се побера.
Изпълних го с една любов
Протегнала ръка във нищото.
Ноември е, а аз те чакам.
Вече не броя годините.
Любовта не може да е в двата свята.
Тя е само между живите.
–Утопия–