За Коледа какво си пожелах?
Споделеност!
Представих си,
че мога да го срещна.
Може би, ме чака в новата година.
А, аз го търся в миналото –
там където ни е писано да се разминем.
Може би, е трябвало да ме почака.
Първо ми е писано да си поплача –
все на неподходящия да се натъквам.
Да разбера какво е болка, самота и липса.
За да мога някак да го разпозная –
по начина, по който се прегръща с болката ми.
Или начина по-който приютява всяка моя липса.
По начина, по който гони самотата.
Може би е трябвало да ме почака.
Да се припозная в грешните, за да ме научат –
какво не искам.
Да сваля товара на излишното
и да го настигна в бъдещето-
там където ще съм цяла
и съдбата ще е отредила да го срещна.
Надявам се, че ще ме дочака –
някъде през новата година.
-Утопия-