Ела при мен.
Ще те разходя в моя свят.
Ще усетиш тишината,
която често будя утешавайки тъгата.
Върви след мен.
Ще те разходя в моя свят.
Тъмно е.
Не бой се.
Още пазя част от светлината.
От другите я крия,
но пред теб ще я покажа.
Пътят ни ще осветя,
дори да означава, че изгарям.
Почакай тук.
Виждаш ли ги как треперят?
Добре са…
Останки от една любов.
Ще ти позволя да ги докоснеш.
Току виж, успееш да ги излекуваш.
Седни до мен!
В моя свят е винаги студено.
Всеки, който мина,
с всички мои топли чувства си замина.
Но пък теб ще те прегърна.
Току виж си този, който заслужава.
Огледай се!
Разходих те в душата си.
Сега когато ме познаваш,
наистина ли си решил,
че ще останеш?
-Утопия-