Всички ме намират за странна…
Аз така и не разбирам защо!
Може би, защото аромата на кафе и свежа сутрин, рисува спомени в съзнанието ми…
Може би, защото гласа на вятъра и шума на водата, провокират душата ми за разговор и ме подканят да хвана белия лист и да им напиша нещо. Ей, така! Защото те не чуват думите, но ги усещат.
Може би, защото музиката по радиото, изписва имена в съзнанието ми.
Може би, защото природата ме изпълва с вълна от емоции и чувства, които моментално искат да прелеят в тефтера ми.
Може би, защото имената на улици, за мен са всъщност,“заглавия“ на спомени-код, който разшифрова детайлите за мигове, които са отминали, но винаги нося близо до сърцето си.
Намират ме за странна…
Вероятно,защото обичам да преживявам света…
Не просто да го населявам!
–Утопия–