Не е сега моментът…
Тогава забрави, че си ме срещал.
Животът ми не е перон на гара.
Пропуснеш ли веднъж да ме обичаш,
завинаги ще си отида.
И само миналото е свидетел,
че всяка нощ изплаквах болката.
И всяко утро се надявах да се върнеш,
осъзнал, че всеки може да е с теб за малко.
Само аз ти обещавах да съм с теб завинаги.
Но всичко свърши! Отрекох се…
Отказах се от теб и миналото.
В една безкрайно дълга нощ,
се преродих за друг живот.
Една Вселена, където си излишен.
Боли ли? Няма нужда да ми казваш.
Това, което чувстваш е прашинка.
Аз изстрадах другото!
–Утопия–