Сама съм. Няма никой.
Нима животът се отказа?
Или Земята спря да се върти?
Не знам какво се случи.
От дни стоя в затвор –
понякога наричан дом.
Имахме мечти…
Но те са някъде във бъдещето.
А времето отказва да върви.
Няма минало и бъдеще.
Остава ни едно сега,
което всичко ценно е отнело.
Имам хиляди въпроси,
а отговори не достигат.
Не виждам край.
Една несигурност, която
е притиснала живота.
Още дишам,
но болката ми натежава.
Нима животът се отказа?
Аз искам да му вдъхна сила-
да го възродя.
Отчаяно се боря и знам,
че някак си ще продължа.
-Утопия-