Цял ден не иска да си иде-
пред вратата ми стои. Причаква ме!
И днес не ми достига смелост да я срещна.
Крия се от нея- оставам вътре,
в компанията на стотиците си страхове.
Демони докосват всяка рана-
миговете отпечатани във моята душа.
Притихвам, с надеждата, че ще я измамя-
да помисли, че е сбъркала адреса и причаква пред погрешната врата.
Обличам болката си във мълчание,
изплаквам тъгата си в сълзи.
Надеждата ми хлипа, скришом, в ъгъла, обидена от грозните лъжи.
–Утопия–