Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
Дори след теб остана нещо.
Морски бриз, който нежно ще ме гали,
когато твоите ръце ще бъдат само спомен.
Детски смях, който ще
привиква ехото на твоя глас.
Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
Сълзи се стичат,
в опит да отмият болката.
Имам само слънчеви лъчи,
които да ме топлят в дни,
когато ме пронизва студ от липсата ти.
Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
Обеща ми, да си с мен до края…
Докато смъртта ни раздели…
Но животът, твърде рано се отказа.
Обърна гръб на всичко свято в нас.
Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
Празен е домът без теб…
А животът ми сивее.
Имам нужда да си поговорим,
за да знаеш, че ще те обичам,
дори когато ще си само спомен.
Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
Отчаяно вървя към теб,
но никъде не стигам…
Как исках още малко време,
за да сме щастливи.
Но всеки има своя път.
Ти вървеше бързо и блестеше.
Навсякъде остави частица щастие и красота.
Сега, когато вече няма да те има,
отчаяно ще търся начин да те съживя.
Остани!
Чуваш ли – не тръгвай.
-Утопия-
14.12.19г.