Не съществуваш –
в реалността ми.
Оставаш само вечен спомен,
който винаги поливам със сълзи.
Оставаш само болката,
която всяка вечер ще приспивам.
Оставаш само самотата, във която се изгубвам.
Не съществуваш!
Ти си само минало –
което като сянка ме преследва.
Ти си само многоточие –
в история, която нямам сили да допиша.
…оставаш само блян.
И една любов – неизбежна, мимолетна, невъзможна.
Не съществуваш в реалността ми.
Но в мислите те пазя –
градя ни свят – за теб и мен.
Такъв където си ми всичко.
Оставаш – защото вечността не
стига, за да те забравя.
-Утопия-