Винаги ме питат защо пиша с толкова много многоточия?
Дали е защото съм пропуснала часовете по български език…
Или може би, защото многоточието предполага нещо с начало, но без край.
Многоточието предполага продължение.
Писането е следата на моя живот. Доказатлетсво за неговото случване.
Пишейки, аз избирам как да се случи животът ми.
Оставям многоточия, като това… за да ти дам възможност, да си намериш място…
…във всеки спомен
…всеки празник
…всеки делник
…всеки миг
…от живота, който изживях без теб!
–Утопия–