Помня онзи ден- денят, който исках да сграбча в шепи и да запазя завинаги. Денят, който разтегляше времето и побираше толкова много смисъл. Денят, който остави единственият спомен за теб… всички други избледняха под натиска на времето. Останаха само чувствата, които ми напомнят за случването на нещо, което днес ми се струва, че никога не е било.
Денят, в който седях до теб, а ти държеше ръката ми. Изпитвах увереността, че ще прелетим през годините на взаимния ни живот и с всеки миг ще се обичаме все повече.
Отброявахме Коледите, през които сме заедно, рождените дни и всеки един специален ден, който споделях с теб. Усещах, че ще е завинаги.
Днес съм там- на нашето място. Само че този път съм сама… и отброявам Коледите без теб, рождените дни и дните, които няма да споделим.
–Утопия–