Отдавна те забравих!
Само самотата ми напомня, че те имаше.
Не помня как, но спрях да те обичам!
И само нощем, когато тишината ме притиска,
усещам любовта да стене в дълбините на душата ми.
Отдавна продължих без теб!
И само в мигове на болка се обръщам,
с надеждата, че ще ме догониш.
Не помня как, но се отказах да те чакам.
Е, понякога и аз показвам слабост.
И всяко утро се събуждам с копнежа,
че ще липсваш само във съня ми.
-Утопия-