Пиша, за да разбирам болката.
Придавам ѝ форма,
а после я изпълвам със спомени…
отломки от разбитите мечти,
предадената любов,
неизплаканите сълзи,
пропуснатите срещи,
премълчаните думи.
Пиша, за да разбирам болката.
Придавам ѝ форма,
описвам я в детайли,
взирам се в нея,
а после я усещам как тежи.
Танцува върху сърцето ми.
Усещам всяка стъпка и следите й –
отпечатъци на миналото,
които във вечери
като тази се опитвам да изтрия.
И колкото повече опитвам,
толкова повече вечност им придавам.
Пиша, за да разбирам болката,
а колкото повече време ѝ отделям,
толкова по-силно я усещам.
Всъщност, може би пиша,
за да разбера теб.
Но отново ме боли и спирам.
Оставям многоточие…
Нямам сили да те помня.
–Утопия–