Тази сутрин ми се искаше да поговорим.
Написха ти писмо.
Разказах ти за дните…
тези дето ги пропусна!
За леглото дето все е празно.
За нощите, в които е студено.
За сутрините без любов,
за неизпитите кафета.
За неслучилите срещи
и несбъднатите мигове.
За мократа възглавница.
За болката от ляво…
За въпросите, които не зададох…
Написах ти писмо…
Каква глупачка само!
Да си говори с липсата ти!
-Утопия-