Поне знам, че е истинско…

Истински хора съществуват. Истински мъже също! И аз вървя по път, където вярвам, че ще се срещнем. Той е осъзнат и амбициозен. Вдъхновен и мотивиран. Обича хората и живота. Споделя моите интереси и разбирания. Между нас няма зависимост, а споделеност!

Аз не се интересувам от Неговото вчера, нито от Неговото утре.

Нито пък той от моето…

Всичко, което имаме е настоящият миг.

Той не ми предлага нищо перфектно. Не ме кара да вярвам в илюзии.

Нищо с Него не е същото, както беше с Теб.

Но пък поне знам, че е истинско.

-Утопия-

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *