Юнска вечер…
Мрак!
Пореден опит да приспя тъгата.
Времето тежи от болка…
Не минава!
Юнска вечер…
Притихвам в самота.
Имам само няколко звезди и една Луна.
Но са все така далече!
Пореден опит да приспя тъгата…
Добре де, знам, че те боли!
Търпеливо ще изчаам.
Нали си имам нощ…небе…и една Луна,
която за утеха ме люлее.
–Утопия–