Излязох на балкона, за да видя първото чудо на новия ден- изгревът.
На връщане, отражението в огледаото, привлече вниманието ми.
Вдигнах глава и я видях.
Беше се вторачила в мен и всичко, което забелязвах беше пронизващият ѝ поглед, който отразяваше пустотата скрита под обвивката ѝ. Очи, които крещяха от болка.
Въпреки това, наоколо беше тихо.
Пред мен стоеше човек, имащ отчайваща нужда да обича себе си…
…а тези хора, винаги мълчат!
–Утопия–