Самотата е покана, на която миналото не отказва.
Във вечери като тази, все ме навестява.
Крия се сред думите. Търся сигурност в тях.
Миналото ме познава и ме чака в многоточията.
Паузата, в която съм без сили и се колебая –
да продължа или да се откажа.
Миналото ме познава. Обръщам се към думите,
когато болката ме връхлети.
Във вечери като тази бягам между редовете.
Поставям запетайки там, където са излишни –
препятствие за миналото, опит да спечеля време.
Самотата е покана – но този път се моля да си ти.
–Утопия–