Спи тъга!
Успокой се и ме остави за миг.
Стана прекалено късно.
Зората ще прогони мрака.
А, аз така жадувам да заспя.
Ще се пренеса във друго измерение –
в опит да избягам – от теб и тази безутешна реалност.
Ще пребродя сънищата и ще го намеря –
такъв какъвто си го спомням.
Този път ще знам, че го срещам за последно.
Ще го прегърна и ще го целуна.
Ще си взема Сбогом.
Ще му разкажа за празнотата,
която ще остави.
За невъзможното ни бъдеще
и колко болка носи спомена за него.
После ще си помълчим и
ще го погледам.
Ще запомня всеки жест и трепет,
за да мога да ги взема с мен – отвъд съня.
В безутешна реалност,
където всяка вечер ще
поливам липсата му със сълзи.
Спи тъга!
Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака.
Сънят е моето спасение.
Единственото място,
където двамата със него
някога ще сме възможни.
–Утопия-