Беше особена. Можеше да видиш как странността ѝ прозира във всяко едно действие, всеки навик, във всичко, което обичаше. Например – кафето. Другите, винаги, го пиеха сутрин – от необходимост, а тя от своя страна заспиваше, вечер, в компанията на току що направено кафе. Тя не пиеше кафе от необходимост или поне не, като тази на другите. Тя пиеше кафе от чувство. Винаги, когато то се появяваше, трябваше да намери начин да го притъпи, да го преглътне, за да отново да си поеме въздух и да продължи. Да! Пиеше кафе от чувство. Вкусът притъпяваше сетивата ѝ. Всяка, гореща, глътка, опарваше не само езика ѝ… изграяше болката ѝ. Караше не само устните ѝ да изтръпват. Изтръпваше и сърцето ѝ. Спираше да усеща всичко – дори болката!
–Утопия–