Една празнота,
която винаги се настанява в мен в средата на май.
Сякаш тъгата е пролетта на душата,
а болката птица,
която плете гнездо в сърцето ми.
Липсата ти се излива
като порой от очите ми.
Думите засядат на гърлото,
а спомените тежат върху гърдите ми.
Навън е пролет,
а в мен е толкова пусто.
Ден след ден чувствата вехнат и
остават да гният далеч от очите на хората.
Компания ми прави само една снимка,
която е вперила поглед в мен –
понякога топло ме погалва
със спомен за безкрайно дълбоките ти очи.
Друг път жестоко ме пронизва
с реалността, че е всичко, което остана от теб.
Май е – месецът, в който времето спря,
а с него и твоят живот.
Май е – месецът, който винаги ме държи в плен
на дълбокото усещане за нещо изгубено и необратимо.
Остана само една птица –
да плете гнездо от миговете с теб в сърцето ми!
–Утопия–
22.05.2019г.