Ден, в който настоящето парализира емоциите ми. Дори тъгата не е тук. Усещам само празнота. Ден, в който се опитвам да съм тук, а съзнанието ми пътешества из миналото. Спира на всеки спомен за разочарование, болка и предателство. В такива дни всичко, което правиш е да си припомняш миналото. Дори, когато боли. В моменти, когато празнотата превзема съществуването ти, единственото, което ти остава е да се ровиш в спомени. Да търсиш емоции, които докосват струните, дълбоко, в душата ти и те карат пак да чувстваш. Спомени, които са единственото доказателство, че си жив; единственото място, където да намериш улики, че е съществувало нещо повече от това, което си днес.
Ден, в който спомените са единственото свидетелство за моята самоличност – тази, която не намирам днес!
–Утопия–