Какво ти дава сили да продължиш? – попита ме той.
Въздъхнах дълбоко и със снишен глас отвърнах:
-Болката!
Той замълча за миг. Прехапа устни и попита:
-Не е ли по-добре, когато черпиш сили от щастието?
Сведох глава, когато думите сякаш си проправиха път от дълбините на душата ми и се материализираха в звук:
-Щастието е тишината, в която искаш да останеш. Болката е тишината, от която искаш да избягаш. Затова, трябва да се научиш да я трансформираш. Тогава никога няма да се чувстваш слаб.
-Утопия-