Бяха минали много години от последната им среща. Години, през които Тя всяка сутрин се будеше с надеждата, че ще го срещне. Никога не излизаше без да оправи косата си и без да се гримира. Нали точно днес можеше да е денят, когато случайността беше решила да пресече пътищата им отново! Не можеше да си позволи да изглежда зле.
И ето, че го видя! Беше също толкова красив, както, когато бяха на 20. Само някоя друга чаровна бръчка, напомняше за дългото време, което делеше миналото и настоящето им!
Погледна го, а очите му бяха същите. Сякаш нещо я сграбчи за гърлото и не ѝ позволи дори да каже „Здравей!“.
Гледаше я така, както я гледаше тогава… когато я обичаше. Помисли си, че е все така прекрасна. Но нямаше представа, че макар да изглеждаше същата, тя беше напълно различна… и вината беше негова!
Нали той със собствените си ръце беше убил невинната ѝ, чиста душа и беше нанесъл рани, които Тя цял живот търсеше начин да излекува. Но каквото и да правеше, белезите винаги бяха там… за да ѝ напомнят за предателството!
–Утопия–