Днес е любимият ми ден. Дори не знам защо. Или пък всъщност излъгах знам… но предпочитам да не помня истинската причина. Предпочитам да я забравя, така както забравих и Него. Предпочитам да си спомням само усещането, което винаги се връща през август… но искам да оставя мига да си отиде. Да пусна спомените да отлетят от ума ми и да оставят само следа от чувствата, които предизвикваха, когато се случваха…в миналото. Не искам да ги нося със себе си в бъдещето. Днес е любимият ми ден… сама съм, а тогава не бях. Или поне така ми се искаше да вярвам. Няма значение. Август е и докато чакам спомените да си отидат, ще си представя, че се срещаме пак… само че в друг живот. Където надявам се ще ме обича!
-Утопия–