Навън е пролет, но вътре в мен е зима.
Зюмбюлите разцъфват, а в мен е вечен лед.
Слънчев лъч танцува във очите,
но тази светлина не стига до душата-
там е непрестанен мрак.
Пролетта е усещане за свобода-
контрастът на емоциите бушуващи във мен.
Болката като проливен дъжд се стича по лицето.
Птици чуруликат, а в мен е тихо.
Кънтят единствено съмнения и страхове.
Сезоните се сменят, но аз съм същата.
Объркана, незнаеща и вечно търсеща.
Изгубена във себе си.
Навън е пролет, но в моя свят е вечена зима.
–Утопия–