Превръщам те в литература. Опитвам се да запазя единственото, което ми остана след теб – споменът.
Рисувам усмивката ти, очите ти, лицето ти в думи. Страхувам се, че времето ще ги отмие и ще загубя и малкото, което успях да спася… след нас.
Ден, в който думите все по-рядко идват при мен. Дали, времето успя да заличи спомена за теб…
…или болката безмълвно хлипа в ъгъла на душата ми.
Вечер, в която мълча. Раздробена на парченца, опитвам се да си сгобя смисъл…нов живот.
Парченцата не стигат…ти винаги липсваш.Нищо не запълва мястото ти. Зее празнота и острите ръбове, които я ограждат.
Врязват се във мен и ми напомнят как боли.
Вечер, в която ми се иска да си сглобя нов живот, в който ние с теб никога не се бяхме случвали.
–Утопия–