Днес цял ден вали,
а декември тихо си отива.
Тази зима все отказва да започне –
напомня ми на всичко между нас.
Тази зима е така далечна –
точно като теб.
Напомня ми на блян и спомен,
който всяка вечер виждам
как игриво си отива през комина.
Градът е снежна приказка,
която толкова добре
разказва за света във мен.
Навън е пусто. Няма никой.
Снежинките се реят
под уличната лампа.
Прилича повече на танц.
Изпадам в някакво забвение
и мигът ме връща някъде при тебе.
Където времето е спряло
и отново сме заедно.
Задъхани от обич.
Прегръщаш ме топло
и ме обсипваш с любов.
Ах, тези мечти.
Една снежинка прехвърча
и се стопи в окото ми
и вече цяла зима плача.
-Утопия-