Срещнах те в съня си.
Без думи ме повика.
Аз не исках да те виждам.
Тъкмо те забравих.
Изплаках любовта ни.
Погребах всички чувства.
Не поисках да се върна,
там където съм излишна.
Съдбата все отказва
пътищата ни да преплете,
но ти намери начин…
Промъкна се в съня ми.
Но времето не ни достигна,
за да си простим.
И цяла сутрин във
душата ми тежиш.
Сърцето ми се свива.
Болят го стари рани.
И макар, че тъкмо те забравих,
днес от спомени те възкресих.
-Утопия-
