Времето заличава всичко!
Даже спомените с теб.
Вече не помня как звучи гласът ти.
Имам няколко снимки, които ми напомнят
усмивката ти.
С часове се взирам в очите,
които безмълвно ме пронизват.
Откакто те няма е самотно.
Заобиколена съм от хора,
а усещам празнота.
И всеки ден пропадам.
Запълвам липсата ти със сълзи.
И всяка вечер отчаяно се моля
на Смъртта да ме спаси!
-Утопия–