Обичам цветя… всъщност обожавам ги.
Обичам и живота по принцип. Но винаги, дори, когато обичаш всичко у нещо или някого, имаш една част, която ти е любима. Нещо, което винаги изпълва сърцето ти с щастие и те кара да се усмихваш- цялата. Чувстваш се така сякаш в тези моменти, очите ти отразяват цялата Вселена, в опит да поберат и изразят начина, по който се чувстваш.
Обичам цветята…
Винаги съм се чудела кои са ми любими…
До днес… когато ми подари онзи мак. Разбрах, че обожавам това цвете. Знаеш ли? Не заради начина, по който изглежда. Не защото червеното е любимият ми цвят.
Обожавам маковете, защото всеки мак, носи в себе си спомените ми за теб. Спомените за всяко едно пътешествие в рая.
Всеки път, когато погледна полетата, изпълнени с макове, имам чувството, че за всеки миг с теб, пониква едно цвете- цвете, което овековечава най-съкровените и истински моменти в живота ми.
Винаги ми е правило впечатление, че маковете поникват около пътя- там, където хората са унищожили живота, но въпреки всичко природата се грижи да възстанови баланса. Там, където е било взето, тя дава. Там, където е било опустошено, тя посажда.
Маковете… символът на това, което си ти в моя живот. Там, където другите бродеха из душата ми и си късаха листенце по листенце от нея, ти се появи… за да ми покажеш, че винаги, когато животът взима, после ти връща- много повече.
Обичам маковете… те ми напомнят за пътуванията с теб. Моменти, когато имам чувството, че пътувам към вечността, придружена от най-добрия си приятел. Моментите на тишина, когато душите ни се прегръщат и се пренасям в един друг, по-красив свят. Миговете, когато се чувствам така, сякаш, двамата сме центъра на една Вселена, която се е случила, само за да ни даде възможност да се случим ние… и това, което е помежду ни.
Обичам цветята… най-вече маковете, които закачливо ми намигат покрай пътя. Дочувам шепотът им, който вятърът довява до мен… чувам как ми казват, че никога не ни изпускат от очи и че пазят… всяа целувка, всяка прегръдка, всяка усмивка и всеки поглед… всички мигове с теб.
Обичам маковете…защото те отразяват целия ми свят!
Обичам маковете… защото в тях виждам теб!
–Утопия–