Завиждам…
на вятъра, че те докосва
на залеза, че го изпращаш
на утрото, че всеки ден те вижда.
Завиждам…
на пролетта, чe я очакваш
на морските вълни, че те прегръщат
на лястовицата, че я слушаш.
Завиждам…
на луната, че ти пожелава лека нощ
на живота, че го обичаш.
–Утопия–
Пък аз не завиждам, дори се радвам! Радвам се на всеки ден, на всеки час, на всичкото време и на цялата благодат, с които Господ е благословил моето кратковременно пребиваване не тази прекрасна Земя!!!
Утопия – това е нещо, което може да погуби не само теб, но и най-милото свързано с теб. Човек, изпадайки в състояния на нереалност може да извърши пагубни дела!! Чатох ваши творби, харесаха ми, дори докоснаха моята душевност, но не мога да се съглася, но не мога да се съглася, че всичко е загубено!!!!!
Благодаря за коментара. 🙂 Аз не смятам, че всичко е изгубено. Ако обичате да пишете, вероятно знаете, че написаното обикновено е порив от някаква емоция, която човек е изпитвал, а не отражение на целия му свят. Дори, когато човек пише, усещането не е, че думите идват от теб. Те просто минават през теб и ти само ги записваш. Така че, аз съм далеч от идеята, че всичко е загубено. Просто избирам, тук да отразявам част от палитрата на емоциите, които съм изпитвала. 🙂
Това е прекрасно! 🙂 Чрез думите, човек може да описва цялата палитра от емоции, които не са чужди за нито един човек. Даден текст, не описва перманентното състояние на човек, а е просто въплъщение на дадена емоция. Мисля, че всеки минава през пълната палитра от емоции в даден етап от живота си и това не означава, че не се радва и не е благодарен за всеки час, в който е жив. 🙂