Май пробуди спомен. Пролетта те съживи.  Проливен дъжд пречиства ми душата. Поляна с детелини –  навярно се усмихваш в Рая. Приемам го за поздрав.  Намек, че не съм сама. Заспала вечния си сън, преродила си се в ангел. Невидима вървиш до мен. Прегръщаш ме, когато се разпадам. И в дни, когато май пробуди тъжен спомен,...

Имам щастлива личност и тъжна душа… затворени в едно тяло. И не, че не съм щастлив човек. Но понякога нещо в мен страда толкова силно. Пронизва душата ми и започва да вали. Сълзите струят от очите ми. И аз просто стоя. Позволявам на страданието да ме помете като ураган. Буря, която преобръща всичко. Имам чувството,...

Да си самотен, не означава, че нямаш компания. Означава, че си в плен на собственото ти тяло и мрачно съзнание, които са ти чужди. Не си дом за себе си, а си пропаст. В която пропадаш. И всеки ден е една безкрайна борба, да се измъкнеш. Да си самотен не означава, че имаш нужда от...

Не е болка… Бездна е! И не са сълзи – по-скоро погребани копнежи. И не липсваш! Само животът ми е някак си безцветен. И не е безсмислие. Само заслепяващ мрак. И никак не е тъжно. Само глуха пустота. И не е трудно. Само времето отказва да върви… И аз не спирам да се питам –...