За Утопия

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… Веднъж ми казаха, че съм като лотос… отвънка твърда, а отвътре мека и нежна. В действителността всички виждат външността, затова тук имам възможността да разкрия това, което е отвътре…

Последни Публикации

Времето не ни достигна

  Срещнах те в съня си. Без думи ме повика. Аз не исках да те виждам. Тъкмо те забравих. Изплаках любовта ни. Погребах всички чувства. Не поисках да се върна, там където съм излишна. Съдбата все отказва пътищата ни да преплете, но ти намери начин… Промъкна се в съня ми. Но времето не ни достигна,...

Прочети

Времето заличава всичко

  Времето заличава всичко! Даже спомените с теб. Вече не помня как звучи гласът ти. Имам няколко снимки, които ми напомнят усмивката ти. С часове се взирам в очите, които безмълвно ме пронизват. Откакто те няма е самотно. Заобиколена съм от хора, а усещам празнота. И всеки ден пропадам. Запълвам липсата ти със сълзи. И...

Прочети

Нещо в мене сякаш страда

  Днес ми е: Безчувствено… а душата ми отново кърви върху белия лист. Четете думите ми, а аз пиша с болката си. Меланхолично… неопределена тъга, която се е настанила в живота ми. Превзела е мислите ми. Празно… търся нещо да ме съживи, а попадам само на останки от спомени. Недоловима илюзия. Безлично… имам нужда от...

Прочети

За всички необичани неща… и хора

Вечер, в която пиша за всички необичани неща… и хора. За липсите, които спомените от миналото ежедневно дълбаят. За самотата, която неканена се настанява в завивките всяка вечер. За болката, която дълготрайно се е приютила в душата. За отчаянието, което като черен облак тегне над дните. За изсъхналите цветя във вазата – като символ на...

Прочети