За Утопия

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… Веднъж ми казаха, че съм като лотос… отвънка твърда, а отвътре мека и нежна. В действителността всички виждат външността, затова тук имам възможността да разкрия това, което е отвътре…

Последни Публикации

Оставаш само спомен

  Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се изгубвам. Не съществуваш! Ти си само минало – което като сянка ме преследва. Ти си само многоточие – в история, която нямам сили да допиша....

Прочети

Непознат в собствения си живот

  Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над живота ти. Излизаш и пред асансьора се носи аромат на кафе. Чудиш се кой те е изпреварил. Измисляш му живот – кой е, как изглежда,...

Прочети

Тишината, от която искаш да избягаш

  Какво ти дава сили да продължиш? – попита ме той. Въздъхнах дълбоко и със снишен глас отвърнах: -Болката! Той замълча за миг. Прехапа устни и попита: -Не е ли по-добре, когато черпиш сили от щастието? Сведох глава, когато думите сякаш си проправиха път от дълбините на душата ми и се материализираха в звук: -Щастието...

Прочети

Полъх на минало

  Август е полъх на минало… Август е спомен за теб… Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен. Август е липса. На теб. На мен. На нас. На всичко, което бяхме. Август е спирка – тази, на която ти слезе от живота ми. Вече няколко сезона се взирам през прозореца на...

Прочети