За Утопия

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… Веднъж ми казаха, че съм като лотос… отвънка твърда, а отвътре мека и нежна. В действителността всички виждат външността, затова тук имам възможността да разкрия това, което е отвътре…

Последни Публикации

За всички необичани неща… и хора

Вечер, в която пиша за всички необичани неща… и хора. За липсите, които спомените от миналото ежедневно дълбаят. За самотата, която неканена се настанява в завивките всяка вечер. За болката, която дълготрайно се е приютила в душата. За отчаянието, което като черен облак тегне над дните. За изсъхналите цветя във вазата – като символ на...

Прочети

Една Вселена не достига

  Една Вселена не достига… за мен, за теб и любовта. Невъзможни сме – като зима влюбена във есента. Обречени сме да се разминаваме. Ще се докосваме на границата между утрото и вечерта. Две сенки бродещи във мрака – погълнати от самота. Очите ми ще ти напомнят сутрешна роса. Ще се протягаме към вечността и...

Прочети

Оставаш само спомен

  Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се изгубвам. Не съществуваш! Ти си само минало – което като сянка ме преследва. Ти си само многоточие – в история, която нямам сили да допиша....

Прочети

Непознат в собствения си живот

  Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над живота ти. Излизаш и пред асансьора се носи аромат на кафе. Чудиш се кой те е изпреварил. Измисляш му живот – кой е, как изглежда,...

Прочети