Не е болка…
Бездна е!
И не са сълзи –
по-скоро погребани копнежи.
И не липсваш!
Само животът ми е някак си безцветен.
И не е безсмислие.
Само заслепяващ мрак.
И никак не е тъжно.
Само глуха пустота.
И не е трудно.
Само времето отказва да върви…
И аз не спирам да се питам –
може ли без теб,
животът пак да продължи…
-Утопия-
