Май пробуди спомен.
Пролетта те съживи.
Проливен дъжд пречиства ми душата.
Поляна с детелини –
навярно се усмихваш в Рая.
Приемам го за поздрав.
Намек, че не съм сама.
Заспала вечния си сън,
преродила си се в ангел.
Невидима вървиш до мен.
Прегръщаш ме, когато се разпадам.
И в дни, когато май пробуди тъжен спомен,
поляна с детелини ще ме приюти,
както ако беше жива ти.
-Утопия-
