Май пробуди спомен. Пролетта те съживи.  Проливен дъжд пречиства ми душата. Поляна с детелини –  навярно се усмихваш в Рая. Приемам го за поздрав.  Намек, че не съм сама. Заспала...

Имам щастлива личност и тъжна душа… затворени в едно тяло. И не, че не съм щастлив човек. Но понякога нещо в мен страда толкова силно. Пронизва душата ми и започва...

Да си самотен, не означава, че нямаш компания. Означава, че си в плен на собственото ти тяло и мрачно съзнание, които са ти чужди. Не си дом за себе си,...

Не е болка… Бездна е! И не са сълзи – по-скоро погребани копнежи. И не липсваш! Само животът ми е някак си безцветен. И не е безсмислие. Само заслепяващ мрак....

Днес е Цветница. Но нея я няма. Събудих се и ги нямаше трепета и очакването, че ще ѝ гостувам за обяд. Не минах през любимия ми цветарски магазин. Всъщност, вече...

  Не се умира през юни! Лятото е за щастие. За мен и теб. За нас. Не ме оставяй още. Искам заедно да продължим. Не мога да посрещна утре, ако...

  Срещнах те в съня си. Без думи ме повика. Аз не исках да те виждам. Тъкмо те забравих. Изплаках любовта ни. Погребах всички чувства. Не поисках да се върна,...

  Времето заличава всичко! Даже спомените с теб. Вече не помня как звучи гласът ти. Имам няколко снимки, които ми напомнят усмивката ти. С часове се взирам в очите, които...

  Днес ми е: Безчувствено… а душата ми отново кърви върху белия лист. Четете думите ми, а аз пиша с болката си. Меланхолично… неопределена тъга, която се е настанила в...

Вечер, в която пиша за всички необичани неща… и хора. За липсите, които спомените от миналото ежедневно дълбаят. За самотата, която неканена се настанява в завивките всяка вечер. За болката,...

  Една Вселена не достига… за мен, за теб и любовта. Невъзможни сме – като зима влюбена във есента. Обречени сме да се разминаваме. Ще се докосваме на границата между...

  Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се...

  Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над...

  Какво ти дава сили да продължиш? – попита ме той. Въздъхнах дълбоко и със снишен глас отвърнах: -Болката! Той замълча за миг. Прехапа устни и попита: -Не е ли...

  Август е полъх на минало… Август е спомен за теб… Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен. Август е липса. На теб. На мен. На...

Юли е събрал всичката ми болка. Чувствата ми натежават и всеки миг ще се излеят от очите ми. Толкова години минаха и времето заличи всички следи, че някога ни е...

  Очите й са кристално сини езера. И всеки поглед е отчаян вик. Покана да надникна във душата й, където се е приютила всичката й болка.   Мълчанието й е...

  Тишината е непоносима… Само споменът за думите ти  е останал да кънти. Сънищата са затвор – само твоят образ се явява. Домът ми е музей и всяко кътче е...

  Тихо е… Даже думите ти избледняват. Протягам се към вечността да те прегърна. Само някаква си реалност ни дели. Аз съм тук, а ти отвъд. Мрачно е… Даже споменът...

  Отдавна те забравих! Само самотата ми напомня, че те имаше. Не помня как, но спрях да те обичам! И само нощем, когато тишината ме притиска, усещам любовта да стене...

  В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква...

  Сама съм. Няма никой. Нима животът се отказа? Или Земята спря да се върти? Не знам какво се случи. От дни стоя в затвор – понякога наричан дом. Имахме...

  Има моменти, в които целият ти свят се раздробява на парченца. Отвън е пълна тишина. В теб всичко се сгромолясва и кънти. Чувствата крещят в душата ти, а отвън...

  Спи тъга! Успокой се и ме остави за миг. Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака. А, аз така жадувам да заспя. Ще се пренеса във друго измерение –...

  И пак боли… Когато ме попиташ от какво – не знам. Само знам, че нещо все ми натежава. И в мигове, когато съм сама, Силата ми се пропуква. Сълзи...

Снимка: https://www.pinterest.com/pin/394205773614465708/ Аз често плача. Потапям болката и спомените си в сълзи. Прочиствам си душата. Липсата ти като черен облак е надвиснала в деня ми. Като вятъра премина през живота. Помете...

  Никой не е вечен Животът те държи в ръцете си – Ти крехък порцелан. Днес те има. Утре ще си само спомен – сълзите в нечии очи. Днес си...

Не е сега моментът… Тогава забрави, че си ме срещал. Животът ми не е перон на гара. Пропуснеш ли веднъж да ме обичаш, завинаги ще си отида. И само миналото...

  Не бой се! Аз още помня, че те имаше. Давя се във погледа от снимките. Прегръщам спомените. Очаквам те във всеки сън. Съживявам те във рими. Не бой се!...

  Мълчи! Красиво е. Във времето от тишина до думите ти има пауза. Във нея те обичам – горд, загадъчен, далечен. Понякога измислен. Не казвай нищо. Просто стой. Всяко обещание...

  Нахлуваш в мислите ми. Неканен. Чужд. След толкова години не искам да те помня. Оставаш минало, което винаги боли. Една любов, която от безразличие уби. Нахлуваш в мислите ми...

  Животът ми е пъзел. Сглобявам се, но нещо все ми липсва. Пренареждам се, а една от частите не ми достига. Търсих я навсякъде – в света навън и този...

  Тъмна стая… Изсъхнали цветя и две очи без глас. Разсъбличам душата си във стихове. Оставям болката си там. Подреждам се във строфи. Продължава да боли, но е някак си...

  Днес цял ден вали, а декември тихо си отива. Тази зима все отказва да започне – напомня ми на всичко между нас. Тази зима е така далечна – точно...

  Вече нищо не остана да ти дам. Остава само тишина. Вземи я. Думите ми се умориха да те обичат. Изплаках любовта ни. В мен остана пусто. Нищо не остана...

  Почакай ме – ще дойда. Още няколко минути и заспивам. Ще се срещнем пак в съня ми. Там всичко е като преди – заедно сме аз и ти. На...

  Ела при мен. Ще те разходя в моя свят. Ще усетиш тишината, която често будя утешавайки тъгата. Върви след мен. Ще те разходя в моя свят. Тъмно е. Не...

  За Коледа какво си пожелах? Споделеност! Представих си, че мога да го срещна. Може би, ме чака в новата година. А, аз го търся в миналото – там където...

  Мислиш ли за мен понякога? Аз не! …само сутрин, когато се събуждам. И само вечер,  когато трябва да заспивам с липсата ти. Мислиш за мен понякога?  Аз не! …за...

  Отиде си и нищо не остави! Само шепа спомени, бездомно бродещи из моята душа. Отиде си… На тръгване ми хвърли само думи… От тези тежките и грозните- които всяка...

  Остани! Чуваш ли – не тръгвай. Дори след теб остана нещо. Морски бриз, който нежно ще ме гали,  когато твоите ръце ще бъдат само спомен. Детски смях, който ще...

  Отказвам се от миналото, но нека първо да се помирим.  Връщам се назад във времето. Там, където пътят си решихме, че ще споделим. Усещам близост, щастие и намек за...

  Още една събота без теб. Разхождам се на нашето място. Всеки ъгъл ме връща в мигове на щастие. Спомените ме карат да се чувствам още по-самотна. Листата танцуват под...

Завиждам… на вятъра, че те докосва на залеза, че го изпращаш на утрото, че всеки ден те вижда. Завиждам… на пролетта, чe я очакваш на морските вълни, че те прегръщат...

Една празнота, която винаги се настанява в мен в средата на май. Сякаш тъгата е пролетта на душата, а болката птица, която плете гнездо в сърцето ми. Липсата ти се...

Понякога човек има нужда от болка. Само през погледа прозиращ зад сълзите, ставаш малко по-осъзнат. Съзерцаваш тишината на собствената си разруха и само тогава си толкова ниско, че можеш да...

Пиша, за да разбирам болката. Придавам ѝ форма, а после я изпълвам със спомени… отломки от разбитите мечти, предадената любов, неизплаканите сълзи, пропуснатите срещи, премълчаните думи. Пиша, за да разбирам...

  Понякога се разпадам на парченца. Усещам как нещо в мен се счупва … и боли. Отвън съм цяла, а отвътре Всичко в мен кърви. Душата ми е в плен....

Навън е пролет, но вътре в мен е зима. Зюмбюлите разцъфват, а в мен е вечен лед. Слънчев лъч танцува във очите, но тази светлина не стига до душата- там...

Умът ми е затвор за черните ми мисли. Виждам светлина от другата страна на клетката. Пред мен е, но е толкова далечна. Осъдена на доживотен мрак. И няма никой –...

  Днес е нейният ден… или по-скоро поредният ден без нея. Никой не споменава името ѝ. Тя е болката, която всички носят със себе си, но никога не побират в...

  Пред другите съм силна Когато съм сама съм крехък порцелан Тази вечер каня болката Свидетелка на слабостта ми Сълзи се стичат Напоявам чувствата си с тях С надеждата плачът...

Дори не знам, защо ми е тази любов Нея никога в нищо я няма Тя присъства само на думи На действия вечно страни Тази любов е за двама Уморих се...

Есента ми е по мярка Отразява всеки цвят в душата Ноември е, а аз те чакам Надеждата ми е като листо – Всеки миг ще полети надолу Ровя се из...

Любовта се измъква на пръсти И дори не се обърна за сбогом. Правя се, че всичко е същото, А виждам как бавно се отдалечава. Преди изпълваше стаята, а Сега не...

Моя есен… От кога те чакам. Толкова си близка. Дъждовете ти са моите сълзи. Ветровете ти са бурите в душата ми. Ти си моята покана да остана още малко. Но...

И никой не разбра, че съм вселена Минават през живота ми и докосват само повърхността му. Оставят ме във самота. Единият ме вижда като хаос. Като залез, който се разпръсква...

Всичко, което чувам е звукът на пишещите ми пръсти. Енергично докосват клавиатурата и с всяко нейно докосване, сякаш някой е притиснал душата ми и я кара да вика. Всяка дума,...

Юли има всичко – Много слънце, за да ми е топло. Пясък и море, за да съм щастлива. Плодове, за да ми е шарено. Пъстри изгреви, за да ме посрещат....

Самотата е покана, на която миналото не отказва. Във вечери като тази, все ме навестява. Крия се сред думите. Търся сигурност в тях. Миналото ме познава и ме чака в...

Те всички идват и ти обещават всичко. Проправят си пътека във живота ти. Влизат на дълбоко и се настаняват там. А после… образът им избледнява. Или може би от обич...

Избягвам да посещавам тези места, а още по-рядко се задържам. Но понякога толкова много ме привличат. В дните, в които искаш да се смалиш или пък да изчезнеш, защото имаш...

Вечер, в която стаята е празна. Седнала съм на ледения под – сякаш се надявам студа да притъпи чувствата ми. Сама съм. Още те няма и знам, че тази вечер...

И небето плаче събира всички неизплакани сълзи и ги връща на земята. Болката е само миг липсата ти вечна. Каня те във моя свят, пълен е  със спомени. За бъдещето...

Вечер, в която карам – без посока. Лутам се из улиците. Усещам го така, сякаш правя обиколка не на града, а на живота си. Минавам през места и квартали, където...

Толкова години в присъствието ѝ – болка, която ме придружава, където и да отида. Когато ме навести, ми се иска да изкрещя името ѝ. Да я посоча с пръст, за...

Пак ме навести. Болката. Понякога е толкова силна. Във вечери като тази нямам съмнение – тази болка не може да е само моя. Във вечери като тази притихвам. Не говоря...

Вървях и все още премислях думите ѝ. Чудех се защо винаги, когато ти стане комфортно и решиш, че вече си завоювал това, което си искал, животът трябва да те навести....

  Животът ми – гонитба на сезони. Лятото и пролетта се губят. Есента прелива в зима. Душата ми самотна в парка. Стои. Не тръгва. Всеки ден отивам да я взема....

Беше силна – любовта ми. Уморена е да носи обещания. Ден след ден отслабва и се чудя как успя да се изплъзне. Седим в парка – двете. Говорим си за...

Любовта ми агонизира. Напивам я с лъжи. Стене, впила нокти във сърцето ми. Боли. Любовта ми беше крехка. Поддържаше живота си с мечти. Делникът ги стъпка всичките. Остави само няколко...

Харесваше дъждовни дни – пороят на неизплаканите ѝ сълзи. Разхождаше се по мокрите улици и гледаше хората около себе си. Всички се плъзгаха по повърхността на нещата и пропадаха в...

Отворих очи. Замръзвах. Беше ранна, есенна утрин. Загърнах се с любимата си черна жилетка. Черното беше любимият ми цвят – дали защото с него не привличах внимание или защото подсъзнателно...

Усещам го. Точно като вирус, който се опитва да превземе тялото ти. Познаваш всеки един симптом. Умората, която чака да се вкопчи в теб още преди да си отворила очите...

Чуваш ли я? … Болката ми. Пак се е завърнала и не ме оставя. Чувам ехото ѝ от дълбините на душата си. Заселила се е там и ме яде отвътре....

Разпространява се бавно като отрова. Появява се изневиделица и намира начин да влезе в тялото ти. Прониква през малка дупчица и си намира път – почти незабелязано. Усещаш само малка,...

Още една вечер, в която пиша. За кой? Бих казала за никой, но без адресат творбата увисва в безвремието. Не намира живот, за който да се закачи, спомен, който да...

Беше една майска вечер. От тези, когато вятърът нежно разрошва косите ти, а слънчевите лъчи бавно се стопяват зад хоризонта. Утопия ходеше по улиците на малкия град и усещаше някаква...

Животът тече. Дните минават, а всичко, което остава след тях е склуптурата, изваяна от всеки избор. Склуптурата, която побира душата ни. Уж тялото е там, за да я предпазва; да...

Всичко, което се превърне в навик се приема за даденост. Всичко, което се повтаря и всичко, което идва без усилия в един момент губи своята стойност. Спираш да го цениш...

Върна се. Усещам приъствието ѝ. Винаги, когато ме навестява, пулсът ми се ускорява. Сякаш съзнанието ми е помрачено и не мога да мисля. Страх изпълва цялото ми съществуване. До преди...

Ден, в който каня себе си на среща. Виждам отражението си и сълзите се стичат по очите ми. Липсвах си. Имах нужда да съм важна. Не за друг, а за...

Любовта ми върху лист хартия.  На него записвам всичко, което изпитвам.  Думи, които изписвам с душата си.  Мастило, което се стича с емоциите ми. Обичта ми е вечна. Сълзи се...

  Зората се целуна с мрака, напомни ми за нас. Среща в миг, докосване за вечност. Емоция, която те изгаря. Невъзможност за оставане. Зората се целуна с мрака. Докосване, което...

Понякога се чудя кое е това, което ни кара да умираме! Времето, което минава? … или може би борбата ни да го спрем да отмине? Опитът ни да заловим един...

Миналото, винаги, намираше врата, през която да се върне. Вървеше през снежните преспи и се опитваше да пребори отвън това, което не можеше да пребори в себе си. Хората в...

Превръщам те в литература. Опитвам се да запазя единственото, което ми остана след теб – споменът. Рисувам усмивката ти, очите ти, лицето ти в думи. Страхувам се, че времето ще...

Отивайки към срещата, нещо в нея сякаш се опитваше да я предупреди. Буцата на гърлото ѝ, сякаш ѝ намекваше за думите, които няма да каже – тези, които ще се...

Ден, в който настоящето парализира емоциите ми. Дори тъгата не е тук. Усещам само празнота. Ден, в който се опитвам да съм тук, а съзнанието ми пътешества из миналото. Спира...

Имам нужда от думи. В тях намирам спасение, Когато нещо ми тежи, го опаковам в думи и го затварям между страниците. Когато нещо ми липсва, отварям книгите и чета –...

Днес е от дните, в които ми се пише… но думите мълчат. Сякаш са обидени. Чакам ги цял ден, а не долавям дори намек за трептенето им. Днес  е от...

Декември е от месеците, в които всяко чувство, сякаш се удвоява. Когато си самотен, всичко наоколо изтъква твоята самота. Момичето и момчето, които се замерват със снежни топки. После той...

Ходехме в парка. Мълчанието ни, като никога, не се беше настанило помежду ни. Ходеше или пред нас или зад нас. Все едно! Важното е, че с него днес бяхме по-близо...

Седя на шарения диван вкъщи. Имам странен вкус. Шарен диван, направен от различни парчета плат – кръпки, които подчертават отделните мотиви. Диван, който в този момент досущ приличаше на сърцето...

Беше особена. Можеше да видиш как странността ѝ прозира във всяко едно действие, всеки навик, във всичко, което обичаше. Например – кафето. Другите, винаги, го пиеха сутрин – от необходимост,...

Исках да му разкажа себе си… но се страхувах, че може да пропадне в някоя от липсите ми и да го загубя. Както се случваше с всички преди него… –Утопия–

  Лекувам се от едно минало дето все боли. Лежа на една пейка и се чудя дали Той е обезболяващото, което ще притъпи болката за малко, а после ще си...

Вечер. Тишина, преливаща от болка. Потапям се в емоции. Душата ми е цялата обсипана със стъкълца – останки от разбитите надежди. Врязват се и ме болят. Сама в присъствието на...

В дни, като днешния, винаги се чудя дали не е по-добре да си сам. Но какво ще рече да си сам? Ти винаги си сам, дори когато си сред хора....

Изпитвах болка, която не беше подвластна на формулиране. Беше толкова силна, че дори не можех да я изразя. Вървях и наблюдавах света около себе си- моето отражение. Мислех си, че...

Есен… За другите може би е сезон от календара, но за мен е сезон от живота. Сезонът ТИ! Побира в себе си, всичко, което премълчах, но всичко, което изпитах. Седях...

Любовта може да се изрази с една, единствена дума- споделеност. А колко думи изписват за нея. Къде ли не я търсят, без да осъзнават, че тя не е въпрос на...

Има дни, в които думите болят- не чуждите, а собствените. Мълчиш, а вътрешно болиш. Изглеждаш цял, а в теб всичко се разпада. Има дни, в които думите болят- все отлагаш...

Цял живот мога да наблюдавам как ходиш по первазите, как слънцето и безкрайния хоризонт се отразява в очите ти… или пък те са отражение на това, което си ти; Цял...

Беше една от тези вечери, когато времето спира. Привидно светът се смалява до размерите на една малка стая… камина и ние двамата. Пламъците прегръщат студа в стаята и насищат въздуха...

Цял ден не иска да си иде- пред вратата ми стои. Причаква ме! И днес не ми достига смелост да я срещна. Крия се от нея- оставам вътре, в компанията...

  Поезията е ехо,което танцува със сенки. С призраците от миналото. Живот, който е бил и никога вече няма да бъде. Аз дори не обичам да танцувам. Тогава защо ехото...

През есента вали! Недей да ѝ се сърдиш. Сезоните усещат чувства. Есента ме срещна и заплака- от тогава все не спира да вали… –Утопия–

Денят ми дотежава… Затова реших да си измисля нов- да си го създам по мярка. Ще му нарисувам всичко- зора, обляна в утринни лъчи … за да не усещам студ...

Не ме ли помниш? Забравил си каква съм? Питаш се къде съм? Седни, ще ти разкажа… за всяка вечер изпълнена със тишини със неми думи, със сълзи. Поглеждам шепите си,...

Дъждовен ден… Гледам как капките дъжд се спускат от небето и се разбиват върху прозореца. Казват, че денят бил лош и мрачен… а аз нищо лошо не виждам в това...

Вечер, в която сънят тъкмо беше нахлул и се канеше да ме открадне. Да ме отведе на място, където получаваш още една възможност- да срещнеш тези, които безвъзвратно си загубил...

  Есента дойде и я събуди Два сезона, вече, спи. Пролетта зави я, нежно с одеало от разцъфващи цветя. Лятото я стопли, погали я със слънчеви лъчи. Есента дойде и...

Излязох на балкона, за да видя първото чудо на новия ден- изгревът. На връщане, отражението в огледаото, привлече вниманието ми. Вдигнах глава и я видях. Беше се вторачила в мен...

Седяха на брега на морето и се взираха в далечината… Всичко наоколо отразяваше тях двамата и това, което имаше помежду им. Пред тях се откриваше хоризонт… напомнящ безкрайност. Вълните бурно...

Преминаваш през годините, а сякаш нещо липсва. Носиш спомени за някой и нещо, което го няма и все нещо не ти достига… до момента, в който пътищата ви не се...

Хора… понякога се чудя за какво са ми. Уж трябва да сте като едно цяло, да се допълвате и да се превръщате в повече… ама това става с даване…от себе...

Беше спомен… От тези, дето те болят. Спомен, който те връхлита в три часа следобед. Заварва те неподготвен. Спокойно си се отпуснал на пейката в парка, а слънцето, нежно, гали...

  Защо пиша толкова? Пиша, защото ме боли… Пиша, заради всички тия рани дето са отворени в душата ми. Дали болката изчезва? Това,което е яхнало крилете на спомена, това дето...

Винаги съм се чудела какво е това, което те кара да пишеш? Кое е това, което поражда у теб усещане, сякаш лавина от думи, стоят на прага на душата ти...

Всички ме намират за странна… Аз така и не разбирам защо! Може би, защото аромата на кафе и свежа сутрин, рисува спомени в съзнанието ми… Може би, защото гласа на...

Винаги ме питат защо пиша с толкова много многоточия? Дали е защото съм пропуснала часовете по български език… Или може би, защото многоточието предполага нещо с начало, но без край....

Защо пиша? Пиша, за да подреждам себе си… …в думи. Пиша, за да пренареждам хаоса в душата си и да му придавам смисъл върху белия лист. Пиша за всичи тези,...

Още един облачен ден… Къде съм? О, не говоря, за времето навън- лято е и вероятно слънцето напича по-силно отвсякога. За какво говоря? Вали във мен! Валят всички онези хора,...

  Когато ми липсваш…чета. Търся те в редовете. Или може би между тях. Събирам те от стихове, разкази, многоточия и въпросителни. Загубвам се в думите, но те откривам- такъв, какъвто...

Знаеш ли коя е любимата ми част от деня? Вечерите,в които си до мен… Има вечери, в които ни дели…разстоянието. Тогава, любимата ми част от деня е да остана, сама,...

Днес си откраднах време. Издебнах деня и когато всички задължения спореха помежду си, опитвайки се да се надпреварват, аз се изплъзнах- точно под носа на рутината. Откраднах си време- от...

Събудих се и както винаги излязох на балкона. Погледнах навън и ме посрещна утринната свежест. Долавях уханието на пролетните цветя, които тъкмо се пробуждаха и се разтягаха, разтваряйки цветовете си,...

  Юнска вечер… Мрак! Пореден опит да приспя тъгата. Времето тежи от болка… Не минава! Юнска вечер… Притихвам в самота. Имам само няколко звезди и една Луна. Но са все...

Обичам цветя… всъщност обожавам ги. Обичам и живота по принцип. Но винаги, дори, когато обичаш всичко у нещо или някого, имаш една част, която ти е любима. Нещо, което винаги...

Обичам бавното натрупване на смисъл. Миговете време, които сякаш бавно и полека се приближават към моя живот. Стъпват на пръсти и леко се разхождат из дните ми. Присъствието им е...

Държеше ме в ръцете си… Времето изплакваше болката ми. Светкавиците разцепваха небето, така както спомените, пронизваха душата ми. Гръмотевиците изпълваха тишината… Ехо, досущ, като това на миналото. Държеше ме в...

Днес е юни… Месецът, когато всичко може да се случи… Месецът, когато дори невъзможните неща, започват да придобиват очертания и лека полека да вървят към реалността. Месецът, в който дори...

Увяхвах неразцъфнала… В живота всеки късаше душата ми- лист по лист. Оставах неразбрана… Поливах същността си с купища сълзи. Горчилка, която тровеше живота ми. Увяхвах неразцъфнала… Избледнявах в черното на...

Звънни ми спомен! Покани ме да се видим. Помогни ми да си върна миговете… тези дето ме болят! Празнота, в която се изгубвам. Чуваш ли ме спомен? Имам нужда от...

Болката разцепи тишината, небето се разплака с мен! Недей да плачеш! Сезоните в душата се менят. Тази зима все отказва да си иде! Постой! Надежда има! В сърцето ми покълва...

Недей да плачеш Май… Обеща, че ще се върне Ела да те прегърна Май Виж! Лалето се усмихва! Изпраща ти любов… От Него е! –Утопия–

Защо не пиша ли? И аз това се питам- дали е болка или пък щастие? Когато си щастлив не пишеш- няма нужда. Тогава просто седиш, чувстваш и изживяваш- всеки миг,...

Помня онзи ден- денят, който исках да сграбча в шепи и да запазя завинаги. Денят, който разтегляше времето и побираше толкова много смисъл. Денят, който остави единственият спомен за теб…...

Понякога ми се иска времето да минаваше по-бързо. Не защото съм от хората, които не понасят живота си и това, което правят. Напротив! Понякога просто съм любопитна… да съм извървяла...

Днес е любимият ми ден. Дори не знам защо. Или пък всъщност излъгах знам… но предпочитам да не помня истинската причина. Предпочитам да я забравя, така както забравих и Него....

Днес ми липсваш. Защо ли? Да, позна! Тежко ми е и ми е трудно. Да посрещам дните сама и да преследвам живота, който непрекъснато се опитва да ми избяга. Събуждам...

Днес реших да напиша писмо… до себе си! Кога пишем писма? Когато някой ни липсва и изпитваме болезнената празнота от липсата му. Тогава взимаме белия лист, който отразява собствената ни...

  Ходеше и си мислеше… „Колко силна съм била днес, преди година, за да намеря сили да продължа.“ Походката ѝ беше уверена. Създаваше впечатление на човек, който имаше всичко. Крачеше...

Хора… толкова са странни! Излизат на среща днес, а говорят само за вчера. Или може би за утре. Съжалявам, но на мен това ми е скучно. Не искам да излизам...

Истински хора съществуват. Истински мъже също! И аз вървя по път, където вярвам, че ще се срещнем. Той е осъзнат и амбициозен. Вдъхновен и мотивиран. Обича хората и живота. Споделя...

Съдбата те извика, поиска да ни срещне! Не ми е обещала вечност, но не каза, че така ще ме боли! Сблъсък на души… Равносметка от изминали животи. Трепет! Радост! Щастие…...

Обожавам да пиша, защото белият лист ми позволява да вдъхна живот, на тази част от себе си, която не мога да споделя с хората около мен! –Утопия–

Несподелената любов живее, като скитница! Броди в хорските сърца… Търси си утеха! Несподелената любов е тиха! Звук единствено издава, когато сърцето ѝ захлипа! Несподелената любов се крие денем. Срамува се...

Беше минала почти една година. Както винаги в сряда, минаваше покрай тяхното кафене. През последните месеци избягваше да гледа в тази посока и всеки път започваше да крачи по-бързо… сякаш...

Бяха минали много години от последната им среща. Години, през които Тя всяка сутрин се будеше с надеждата, че ще го срещне. Никога не излизаше без да оправи косата си...

Беше ден, от тези… в които си те спомням! Отчайващо красив и болезнено далечен. Беше ден, от тези, в които отсъствието ти, като бездна във сърцето се отваря! Ден от...

  Когато си тръгна не осъзнаваше, че това ще е най-голямата грешка в живота му. Не подозираше, че напускайки я днес, утре Тя ще бъде това, което ще му липсва...

Защо анонимна? Защото понякога е уморително някакви хора непрекъснато да се опитват да правят дисекция на чувствата ти. Тъжна съм била. Разочраована. Отчаяна. Депресирана. А те нямат представа. Нямат идея...

Пиеше вечерното си кафе. Това, което винаги пиеше сама. Защото, колко трябва да си различен, за да пиеш кафе вечер? На вратата се потропа. Стана да отвори, но отпред нямаше...

Липсвам ти? Не се плаши! Душите се намират. Дори след няколко живота, пак ще те позная! Защо съм сигурна ли? Защото смисълът, прозира, само в твоите очи! -Утопия-

Казаха ми, че си идвал! Търсил си ме бил… Къде се скитам ли? Опитвам се да го намеря… …сърцето ми! На тръгване забрави да го върнеш! –Утопия–

Както всеки следобед и днес Утопия се разхождаше в парка. Наслаждаваше се на хубавото време и на мига спокойствие, който си беше откраднала от забързания ден.В този момент спокойствието ѝ...

Всеки ден те виждам, връщаш се във мислите ми. Разкаял се! Дали те чакам? Отдавна се отказах. Дали съм те обичала? Разбира се… Но бях сама, когато бяхме двама. Ще...

Тази сутрин ми се искаше да поговорим. Написха ти писмо. Разказах ти за дните… тези дето ги пропусна! За леглото дето все е празно. За нощите, в които е студено....

Тишината ме притисна и ми стана някак истински самотно. Тогава Ти измислих име и излязох да те търся. Видях те как си тръгваш… Чакаше ли ме Любов? Прости ми! Заблудих...

Събуди се и сякаш се роди наново. Беше оставила Него и всичко в миналото, във вчерашния ден. Не осъзнаваше как се беше случило, но усещаше, че вече има сила да...

Прибра се. Тъкмо се беше стъмнило, но тя не забеляза, защото мракът вече тегнеше в нейната душа. Легна на огромния креват. Дупката във възглавницата до нея събуждаше още по-болезнени емоции. ...

Беше горещ летен ден. От тези, когато всичко е толкова осветено и огрято от слънцето, че единствената вероятност е да избухне пожар. Такъв беше и денят на Утопия. Тя не...

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… -Утопия-

Не искаше да го вижда никога повече. Искаше да остане само далечен спомен, който понякога да се завръща…да сграбчева сърцето ѝ и да напомня за миналото. За грешките. Усмивките. Сълзите....

Нощ е!  Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи.  Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам.  Душата ми е вледенена, а тялото...

  Дни, когато няма кой да заплаче с теб и небето съпричастно с бурята, която бушува в твоята душа… проплаква! -Утопия-