Оставаш само спомен

  Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се...

Прочети

Непознат в собствения си живот

  Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над...

Прочети

Полъх на минало

  Август е полъх на минало… Август е спомен за теб… Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен. Август е липса. На теб. На мен. На...

Прочети

Отчаян вик

  Очите й са кристално сини езера. И всеки поглед е отчаян вик. Покана да надникна във душата й, където се е приютила всичката й болка.   Мълчанието й е...

Прочети

Миг без теб

  Тишината е непоносима… Само споменът за думите ти  е останал да кънти. Сънищата са затвор – само твоят образ се явява. Домът ми е музей и всяко кътче е...

Прочети

Тихо е

  Тихо е… Даже думите ти избледняват. Протягам се към вечността да те прегърна. Само някаква си реалност ни дели. Аз съм тук, а ти отвъд. Мрачно е… Даже споменът...

Прочети

Отдавна те забравих

  Отдавна те забравих! Само самотата ми напомня, че те имаше. Не помня как, но спрях да те обичам! И само нощем, когато тишината ме притиска, усещам любовта да стене...

Прочети

В светът ми зее празнота

  В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква...

Прочети

Някак си ще продължа

  Сама съм. Няма никой. Нима животът се отказа? Или Земята спря да се върти? Не знам какво се случи. От дни стоя в затвор – понякога наричан дом. Имахме...

Прочети

Само понякога

  Има моменти, в които целият ти свят се раздробява на парченца. Отвън е пълна тишина. В теб всичко се сгромолясва и кънти. Чувствата крещят в душата ти, а отвън...

Прочети

Спи тъга

  Спи тъга! Успокой се и ме остави за миг. Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака. А, аз така жадувам да заспя. Ще се пренеса във друго измерение –...

Прочети

И пак боли…

  И пак боли… Когато ме попиташ от какво – не знам. Само знам, че нещо все ми натежава. И в мигове, когато съм сама, Силата ми се пропуква. Сълзи...

Прочети

Аз често плача

Снимка: https://www.pinterest.com/pin/394205773614465708/ Аз често плача. Потапям болката и спомените си в сълзи. Прочиствам си душата. Липсата ти като черен облак е надвиснала в деня ми. Като вятъра премина през живота. Помете...

Прочети

Никой не е вечен

  Никой не е вечен Животът те държи в ръцете си – Ти крехък порцелан. Днес те има. Утре ще си само спомен – сълзите в нечии очи. Днес си...

Прочети

Не е сега моментът…

Не е сега моментът… Тогава забрави, че си ме срещал. Животът ми не е перон на гара. Пропуснеш ли веднъж да ме обичаш, завинаги ще си отида. И само миналото...

Прочети

Аз още помня, че те имаше

  Не бой се! Аз още помня, че те имаше. Давя се във погледа от снимките. Прегръщам спомените. Очаквам те във всеки сън. Съживявам те във рими. Не бой се!...

Прочети

Мълчи! Красиво е.

  Мълчи! Красиво е. Във времето от тишина до думите ти има пауза. Във нея те обичам – горд, загадъчен, далечен. Понякога измислен. Не казвай нищо. Просто стой. Всяко обещание...

Прочети

Нахлуваш в мислите ми

  Нахлуваш в мислите ми. Неканен. Чужд. След толкова години не искам да те помня. Оставаш минало, което винаги боли. Една любов, която от безразличие уби. Нахлуваш в мислите ми...

Прочети

Животът ми е пъзел

  Животът ми е пъзел. Сглобявам се, но нещо все ми липсва. Пренареждам се, а една от частите не ми достига. Търсих я навсякъде – в света навън и този...

Прочети

Думите ми бавно ме лекуват

  Тъмна стая… Изсъхнали цветя и две очи без глас. Разсъбличам душата си във стихове. Оставям болката си там. Подреждам се във строфи. Продължава да боли, но е някак си...

Прочети

Вече цяла зима плача

  Днес цял ден вали, а декември тихо си отива. Тази зима все отказва да започне – напомня ми на всичко между нас. Тази зима е така далечна – точно...

Прочети

Ще се науча да обичам

  Вече нищо не остана да ти дам. Остава само тишина. Вземи я. Думите ми се умориха да те обичат. Изплаках любовта ни. В мен остана пусто. Нищо не остана...

Прочети

Почакай ме ще дойда

  Почакай ме – ще дойда. Още няколко минути и заспивам. Ще се срещнем пак в съня ми. Там всичко е като преди – заедно сме аз и ти. На...

Прочети

Наистина ли ще останеш?

  Ела при мен. Ще те разходя в моя свят. Ще усетиш тишината, която често будя утешавайки тъгата. Върви след мен. Ще те разходя в моя свят. Тъмно е. Не...

Прочети

Надявам се да ме дочака

  За Коледа какво си пожелах? Споделеност! Представих си, че мога да го срещна. Може би, ме чака в новата година. А, аз го търся в миналото – там където...

Прочети

Мислиш ли за мен понякога?

  Мислиш ли за мен понякога? Аз не! …само сутрин, когато се събуждам. И само вечер,  когато трябва да заспивам с липсата ти. Мислиш за мен понякога?  Аз не! …за...

Прочети

Отиде си и нищо не остави

  Отиде си и нищо не остави! Само шепа спомени, бездомно бродещи из моята душа. Отиде си… На тръгване ми хвърли само думи… От тези тежките и грозните- които всяка...

Прочети

Остани! Чуваш ли – не тръгвай…

  Остани! Чуваш ли – не тръгвай. Дори след теб остана нещо. Морски бриз, който нежно ще ме гали,  когато твоите ръце ще бъдат само спомен. Детски смях, който ще...

Прочети

Отказвам се от миналото

  Отказвам се от миналото, но нека първо да се помирим.  Връщам се назад във времето. Там, където пътят си решихме, че ще споделим. Усещам близост, щастие и намек за...

Прочети

…но аз винаги ще те помня

  Още една събота без теб. Разхождам се на нашето място. Всеки ъгъл ме връща в мигове на щастие. Спомените ме карат да се чувствам още по-самотна. Листата танцуват под...

Прочети

Завиждам на живота, че го обичаш

Завиждам… на вятъра, че те докосва на залеза, че го изпращаш на утрото, че всеки ден те вижда. Завиждам… на пролетта, чe я очакваш на морските вълни, че те прегръщат...

Прочети

Спомен за теб

Една празнота, която винаги се настанява в мен в средата на май. Сякаш тъгата е пролетта на душата, а болката птица, която плете гнездо в сърцето ми. Липсата ти се...

Прочети

Когато те боли

Понякога човек има нужда от болка. Само през погледа прозиращ зад сълзите, ставаш малко по-осъзнат. Съзерцаваш тишината на собствената си разруха и само тогава си толкова ниско, че можеш да...

Прочети

Пиша, за да разбирам болката

Пиша, за да разбирам болката. Придавам ѝ форма, а после я изпълвам със спомени… отломки от разбитите мечти, предадената любов, неизплаканите сълзи, пропуснатите срещи, премълчаните думи. Пиша, за да разбирам...

Прочети

И пак боли

  Понякога се разпадам на парченца. Усещам как нещо в мен се счупва … и боли. Отвън съм цяла, а отвътре Всичко в мен кърви. Душата ми е в плен....

Прочети

В моя свят е вечна зима

Навън е пролет, но вътре в мен е зима. Зюмбюлите разцъфват, а в мен е вечен лед. Слънчев лъч танцува във очите, но тази светлина не стига до душата- там...

Прочети

В затвора на ума

Умът ми е затвор за черните ми мисли. Виждам светлина от другата страна на клетката. Пред мен е, но е толкова далечна. Осъдена на доживотен мрак. И няма никой –...

Прочети

Търся спомен – да те съживи

  Днес е нейният ден… или по-скоро поредният ден без нея. Никой не споменава името ѝ. Тя е болката, която всички носят със себе си, но никога не побират в...

Прочети

Каня болката

  Пред другите съм силна Когато съм сама съм крехък порцелан Тази вечер каня болката Свидетелка на слабостта ми Сълзи се стичат Напоявам чувствата си с тях С надеждата плачът...

Прочети

Просто мълчи

Дори не знам, защо ми е тази любов Нея никога в нищо я няма Тя присъства само на думи На действия вечно страни Тази любов е за двама Уморих се...

Прочети

Любовта се измъква на пръсти

Любовта се измъква на пръсти И дори не се обърна за сбогом. Правя се, че всичко е същото, А виждам как бавно се отдалечава. Преди изпълваше стаята, а Сега не...

Прочети

И никой не разбра, че съм вселена

И никой не разбра, че съм вселена Минават през живота ми и докосват само повърхността му. Оставят ме във самота. Единият ме вижда като хаос. Като залез, който се разпръсква...

Прочети

Обличам болката си в думи

Всичко, което чувам е звукът на пишещите ми пръсти. Енергично докосват клавиатурата и с всяко нейно докосване, сякаш някой е притиснал душата ми и я кара да вика. Всяка дума,...

Прочети

Самотата е покана

Самотата е покана, на която миналото не отказва. Във вечери като тази, все ме навестява. Крия се сред думите. Търся сигурност в тях. Миналото ме познава и ме чака в...

Прочети

Съжалявам обич

Те всички идват и ти обещават всичко. Проправят си пътека във живота ти. Влизат на дълбоко и се настаняват там. А после… образът им избледнява. Или може би от обич...

Прочети

Преодолявам всичко, освен себе си

Избягвам да посещавам тези места, а още по-рядко се задържам. Но понякога толкова много ме привличат. В дните, в които искаш да се смалиш или пък да изчезнеш, защото имаш...

Прочети

Каня болката ти

Вечер, в която стаята е празна. Седнала съм на ледения под – сякаш се надявам студа да притъпи чувствата ми. Сама съм. Още те няма и знам, че тази вечер...

Прочети

Ден, в който животът я навести

Вървях и все още премислях думите ѝ. Чудех се защо винаги, когато ти стане комфортно и решиш, че вече си завоювал това, което си искал, животът трябва да те навести....

Прочети

Животът ми – гонитба на сезони

  Животът ми – гонитба на сезони. Лятото и пролетта се губят. Есента прелива в зима. Душата ми самотна в парка. Стои. Не тръгва. Всеки ден отивам да я взема....

Прочети

Любовта ми е за двама

Беше силна – любовта ми. Уморена е да носи обещания. Ден след ден отслабва и се чудя как успя да се изплъзне. Седим в парка – двете. Говорим си за...

Прочети

Любовта ми агонизира. Напивам я с лъжи!

Любовта ми агонизира. Напивам я с лъжи. Стене, впила нокти във сърцето ми. Боли. Любовта ми беше крехка. Поддържаше живота си с мечти. Делникът ги стъпка всичките. Остави само няколко...

Прочети

Пороят на неизплаканите ѝ сълзи

Харесваше дъждовни дни – пороят на неизплаканите ѝ сълзи. Разхождаше се по мокрите улици и гледаше хората около себе си. Всички се плъзгаха по повърхността на нещата и пропадаха в...

Прочети

Пишех с болката си

Отворих очи. Замръзвах. Беше ранна, есенна утрин. Загърнах се с любимата си черна жилетка. Черното беше любимият ми цвят – дали защото с него не привличах внимание или защото подсъзнателно...

Прочети

Симптомите на миналото

Усещам го. Точно като вирус, който се опитва да превземе тялото ти. Познаваш всеки един симптом. Умората, която чака да се вкопчи в теб още преди да си отворила очите...

Прочети

Отронвах мечтите си…

Чуваш ли я? … Болката ми. Пак се е завърнала и не ме оставя. Чувам ехото ѝ от дълбините на душата си. Заселила се е там и ме яде отвътре....

Прочети

Уморените ми думи те обичат

Разпространява се бавно като отрова. Появява се изневиделица и намира начин да влезе в тялото ти. Прониква през малка дупчица и си намира път – почти незабелязано. Усещаш само малка,...

Прочети

Избирам да пиша за теб

Още една вечер, в която пиша. За кой? Бих казала за никой, но без адресат творбата увисва в безвремието. Не намира живот, за който да се закачи, спомен, който да...

Прочети

Когато миналото те повика

Животът тече. Дните минават, а всичко, което остава след тях е склуптурата, изваяна от всеки избор. Склуптурата, която побира душата ни. Уж тялото е там, за да я предпазва; да...

Прочети

Тангото на живота

Върна се. Усещам приъствието ѝ. Винаги, когато ме навестява, пулсът ми се ускорява. Сякаш съзнанието ми е помрачено и не мога да мисля. Страх изпълва цялото ми съществуване. До преди...

Прочети

Зората се целуна с мрака

  Зората се целуна с мрака, напомни ми за нас. Среща в миг, докосване за вечност. Емоция, която те изгаря. Невъзможност за оставане. Зората се целуна с мрака. Докосване, което...

Прочети

В опит да сглобя нов живот

Превръщам те в литература. Опитвам се да запазя единственото, което ми остана след теб – споменът. Рисувам усмивката ти, очите ти, лицето ти в думи. Страхувам се, че времето ще...

Прочети

Ден, в който думите мълчат

Днес е от дните, в които ми се пише… но думите мълчат. Сякаш са обидени. Чакам ги цял ден, а не долавям дори намек за трептенето им. Днес  е от...

Прочети

Душата ти отдавна спря да чувства

Декември е от месеците, в които всяко чувство, сякаш се удвоява. Когато си самотен, всичко наоколо изтъква твоята самота. Момичето и момчето, които се замерват със снежни топки. После той...

Прочети

На прага между два свята

Ходехме в парка. Мълчанието ни, като никога, не се беше настанило помежду ни. Ходеше или пред нас или зад нас. Все едно! Важното е, че с него днес бяхме по-близо...

Прочети

Мигът, когато думите, които си подслонявал се изплъзнат

Седя на шарения диван вкъщи. Имам странен вкус. Шарен диван, направен от различни парчета плат – кръпки, които подчертават отделните мотиви. Диван, който в този момент досущ приличаше на сърцето...

Прочети

Спираше да усеща всичко – дори болката!

Беше особена. Можеше да видиш как странността ѝ прозира във всяко едно действие, всеки навик, във всичко, което обичаше. Например – кафето. Другите, винаги, го пиеха сутрин – от необходимост,...

Прочети

Болка неподвластна на формулиране

Изпитвах болка, която не беше подвластна на формулиране. Беше толкова силна, че дори не можех да я изразя. Вървях и наблюдавах света около себе си- моето отражение. Мислех си, че...

Прочети

Сезонът ТИ

Есен… За другите може би е сезон от календара, но за мен е сезон от живота. Сезонът ТИ! Побира в себе си, всичко, което премълчах, но всичко, което изпитах. Седях...

Прочети

Ден, в който думите болят

Има дни, в които думите болят- не чуждите, а собствените. Мълчиш, а вътрешно болиш. Изглеждаш цял, а в теб всичко се разпада. Има дни, в които думите болят- все отлагаш...

Прочети

Как звучи обичането

Цял живот мога да наблюдавам как ходиш по первазите, как слънцето и безкрайния хоризонт се отразява в очите ти… или пък те са отражение на това, което си ти; Цял...

Прочети

Вечер, в която ти прегръщаше болката ми

Беше една от тези вечери, когато времето спира. Привидно светът се смалява до размерите на една малка стая… камина и ние двамата. Пламъците прегръщат студа в стаята и насищат въздуха...

Прочети

Сезоните усещат чувства

През есента вали! Недей да ѝ се сърдиш. Сезоните усещат чувства. Есента ме срещна и заплака- от тогава все не спира да вали… –Утопия–

Прочети

Дъждовен ден….

Дъждовен ден… Гледам как капките дъжд се спускат от небето и се разбиват върху прозореца. Казват, че денят бил лош и мрачен… а аз нищо лошо не виждам в това...

Прочети

Пак беше тя…

Вечер, в която сънят тъкмо беше нахлул и се канеше да ме открадне. Да ме отведе на място, където получаваш още една възможност- да срещнеш тези, които безвъзвратно си загубил...

Прочети

Есента дойде и я събуди

  Есента дойде и я събуди Два сезона, вече, спи. Пролетта зави я, нежно с одеало от разцъфващи цветя. Лятото я стопли, погали я със слънчеви лъчи. Есента дойде и...

Прочети

Беше любов…

Седяха на брега на морето и се взираха в далечината… Всичко наоколо отразяваше тях двамата и това, което имаше помежду им. Пред тях се откриваше хоризонт… напомнящ безкрайност. Вълните бурно...

Прочети

Споменът, който винаги носиш

Преминаваш през годините, а сякаш нещо липсва. Носиш спомени за някой и нещо, което го няма и все нещо не ти достига… до момента, в който пътищата ви не се...

Прочети

Пропадам в липсите…

Хора… понякога се чудя за какво са ми. Уж трябва да сте като едно цяло, да се допълвате и да се превръщате в повече… ама това става с даване…от себе...

Прочети

Беше спомен… от тези, дето те болят

Беше спомен… От тези, дето те болят. Спомен, който те връхлита в три часа следобед. Заварва те неподготвен. Спокойно си се отпуснал на пейката в парка, а слънцето, нежно, гали...

Прочети

Защо пиша толкова много….

  Защо пиша толкова? Пиша, защото ме боли… Пиша, заради всички тия рани дето са отворени в душата ми. Дали болката изчезва? Това,което е яхнало крилете на спомена, това дето...

Прочети

Намират ме за странна…

Всички ме намират за странна… Аз така и не разбирам защо! Може би, защото аромата на кафе и свежа сутрин, рисува спомени в съзнанието ми… Може би, защото гласа на...

Прочети

Оставям многоточия, като това… за да ти дам възможност, да си намериш място

Винаги ме питат защо пиша с толкова много многоточия? Дали е защото съм пропуснала часовете по български език… Или може би, защото многоточието предполага нещо с начало, но без край....

Прочети

В опит да подреждам себе си

Защо пиша? Пиша, за да подреждам себе си… …в думи. Пиша, за да пренареждам хаоса в душата си и да му придавам смисъл върху белия лист. Пиша за всичи тези,...

Прочети

Сезонът ТИ

Още един облачен ден… Къде съм? О, не говоря, за времето навън- лято е и вероятно слънцето напича по-силно отвсякога. За какво говоря? Вали във мен! Валят всички онези хора,...

Прочети

Когато ми липсваш…

  Когато ми липсваш…чета. Търся те в редовете. Или може би между тях. Събирам те от стихове, разкази, многоточия и въпросителни. Загубвам се в думите, но те откривам- такъв, какъвто...

Прочети

Мигове, които искам да уловя и да запечатам в рамка… за да им придам вечност!

Днес си откраднах време. Издебнах деня и когато всички задължения спореха помежду си, опитвайки се да се надпреварват, аз се изплъзнах- точно под носа на рутината. Откраднах си време- от...

Прочети

Щастието съществува само под една форма- споделеност!

Събудих се и както винаги излязох на балкона. Погледнах навън и ме посрещна утринната свежест. Долавях уханието на пролетните цветя, които тъкмо се пробуждаха и се разтягаха, разтваряйки цветовете си,...

Прочети

Пореден опит да приспя тъгата

  Юнска вечер… Мрак! Пореден опит да приспя тъгата. Времето тежи от болка… Не минава! Юнска вечер… Притихвам в самота. Имам само няколко звезди и една Луна. Но са все...

Прочети

Бърза помощ за живот

Обичам бавното натрупване на смисъл. Миговете време, които сякаш бавно и полека се приближават към моя живот. Стъпват на пръсти и леко се разхождат из дните ми. Присъствието им е...

Прочети

Домът не е място… домът е миг

Държеше ме в ръцете си… Времето изплакваше болката ми. Светкавиците разцепваха небето, така както спомените, пронизваха душата ми. Гръмотевиците изпълваха тишината… Ехо, досущ, като това на миналото. Държеше ме в...

Прочети

Месецът, когато всичко може да се случи

Днес е юни… Месецът, когато всичко може да се случи… Месецът, когато дори невъзможните неща, започват да придобиват очертания и лека полека да вървят към реалността. Месецът, в който дори...

Прочети

Увяхвах неразцъфнала

Увяхвах неразцъфнала… В живота всеки късаше душата ми- лист по лист. Оставах неразбрана… Поливах същността си с купища сълзи. Горчилка, която тровеше живота ми. Увяхвах неразцъфнала… Избледнявах в черното на...

Прочети

Звънни ми спомен…

Звънни ми спомен! Покани ме да се видим. Помогни ми да си върна миговете… тези дето ме болят! Празнота, в която се изгубвам. Чуваш ли ме спомен? Имам нужда от...

Прочети

Сезоните в душата се менят

Болката разцепи тишината, небето се разплака с мен! Недей да плачеш! Сезоните в душата се менят. Тази зима все отказва да си иде! Постой! Надежда има! В сърцето ми покълва...

Прочети

Недей да плачеш Май

Недей да плачеш Май… Обеща, че ще се върне Ела да те прегърна Май Виж! Лалето се усмихва! Изпраща ти любов… От Него е! –Утопия–

Прочети

Защо не пиша?

Защо не пиша ли? И аз това се питам- дали е болка или пък щастие? Когато си щастлив не пишеш- няма нужда. Тогава просто седиш, чувстваш и изживяваш- всеки миг,...

Прочети

Отброявам дните… без теб!

Помня онзи ден- денят, който исках да сграбча в шепи и да запазя завинаги. Денят, който разтегляше времето и побираше толкова много смисъл. Денят, който остави единственият спомен за теб…...

Прочети

Просто, за да разбера….

Понякога ми се иска времето да минаваше по-бързо. Не защото съм от хората, които не понасят живота си и това, което правят. Напротив! Понякога просто съм любопитна… да съм извървяла...

Прочети

Днес липсвам… сама на себе си!

Днес реших да напиша писмо… до себе си! Кога пишем писма? Когато някой ни липсва и изпитваме болезнената празнота от липсата му. Тогава взимаме белия лист, който отразява собствената ни...

Прочети

Тази, която изпревари времето

  Ходеше и си мислеше… „Колко силна съм била днес, преди година, за да намеря сили да продължа.“ Походката ѝ беше уверена. Създаваше впечатление на човек, който имаше всичко. Крачеше...

Прочети

Призраците от миналото

Хора… толкова са странни! Излизат на среща днес, а говорят само за вчера. Или може би за утре. Съжалявам, но на мен това ми е скучно. Не искам да излизам...

Прочети

Поне знам, че е истинско…

Истински хора съществуват. Истински мъже също! И аз вървя по път, където вярвам, че ще се срещнем. Той е осъзнат и амбициозен. Вдъхновен и мотивиран. Обича хората и живота. Споделя...

Прочети

Съдба, недей!

Съдбата те извика, поиска да ни срещне! Не ми е обещала вечност, но не каза, че така ще ме боли! Сблъсък на души… Равносметка от изминали животи. Трепет! Радост! Щастие…...

Прочети

Несподелената любов

Несподелената любов живее, като скитница! Броди в хорските сърца… Търси си утеха! Несподелената любов е тиха! Звук единствено издава, когато сърцето ѝ захлипа! Несподелената любов се крие денем. Срамува се...

Прочети

Чакаше го, така, както в миналото

Беше минала почти една година. Както винаги в сряда, минаваше покрай тяхното кафене. През последните месеци избягваше да гледа в тази посока и всеки път започваше да крачи по-бързо… сякаш...

Прочети

Беше ден, от тези…

Беше ден, от тези… в които си те спомням! Отчайващо красив и болезнено далечен. Беше ден, от тези, в които отсъствието ти, като бездна във сърцето се отваря! Ден от...

Прочети

Обречен да запълва липсата…

  Когато си тръгна не осъзнаваше, че това ще е най-голямата грешка в живота му. Не подозираше, че напускайки я днес, утре Тя ще бъде това, което ще му липсва...

Прочети

Дисекция на чувствата ми

Защо анонимна? Защото понякога е уморително някакви хора непрекъснато да се опитват да правят дисекция на чувствата ти. Тъжна съм била. Разочраована. Отчаяна. Депресирана. А те нямат представа. Нямат идея...

Прочети

Не се плаши

Липсвам ти? Не се плаши! Душите се намират. Дори след няколко живота, пак ще те позная! Защо съм сигурна ли? Защото смисълът, прозира, само в твоите очи! -Утопия-

Прочети

Наяве чувам плач…

Всеки ден те виждам, връщаш се във мислите ми. Разкаял се! Дали те чакам? Отдавна се отказах. Дали съм те обичала? Разбира се… Но бях сама, когато бяхме двама. Ще...

Прочети

Писмо до теб

Тази сутрин ми се искаше да поговорим. Написха ти писмо. Разказах ти за дните… тези дето ги пропусна! За леглото дето все е празно. За нощите, в които е студено....

Прочети

Чакаше ли ме Любов?

Тишината ме притисна и ми стана някак истински самотно. Тогава Ти измислих име и излязох да те търся. Видях те как си тръгваш… Чакаше ли ме Любов? Прости ми! Заблудих...

Прочети

Коя съм аз?

Коя съм аз… няма значение! Аз съм емоцията, която усещате, когато четете това, което пиша… -Утопия-

Прочети

А дали случайността дебнеше от ъгъла?

Не искаше да го вижда никога повече. Искаше да остане само далечен спомен, който понякога да се завръща…да сграбчева сърцето ѝ и да напомня за миналото. За грешките. Усмивките. Сълзите....

Прочети

Нощ е!

Нощ е!  Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи.  Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам.  Душата ми е вледенена, а тялото...

Прочети